ЕЛФИ ТЕХ ООД

ЕлфиТех” ООД е на българския и международен пазар от 1990 година с предмет на дейност „Научно-изследователска и технологична дейност, опитно производство и реализация на апаратура, комплексни обекти и технологии за електрофизична обработка на вода, текстил, дървесина, хартия, пластмаси, горива и др., както и за интегрирано електрофизично въздействие върху биологични обекти и подготовка на кадри по предмета на дейност”. Фирмата има научни разработки във всички области от предмета си на дейност, но през последните 17 години от създаването си с приоритет е развивала технологиите свързани с пречистването на вода – питейна, бутилирана, отпадъчна от промишлени производства и от населени места. Основната заслуга за развитие на тези технологии е на озонатора – собствена конструкция, реализирана в серийно производство. Той е с оригинална фирмена разработка, позволяваща лесно обслужване и поддръжка и най-важното - евтино производство на озон. Това е предпоставка за масовото му използване в технологичните схеми на фирмата за пречистване на вода.

Не без основание, и с гордост можем да кажем, че масовото използване на озон във водопречистването в България се дължи на технологиите, реализирани от ЕлфиТех, ООД, стара Загора Тези технологии са в съответствие с директивата КОК на Консултативния съвет за питейни води при Агенцията по защита на околната среда на САЩ (ЕРА) за обработка с озон на питейни води и покриват изискванията на ЕС за качеството на питейната вода.


Известно е, че по-голям процент от селищните системи в България се водоснабдяват от повърхностни водоизточници – планински и речни водохващания, които не винаги имат строга охранителна вододайна зона. Освен това всички повърхностни води са с над допустимото количество природни органични съединения, а в дъждовни периоди със силна замътненост.



вторник, 2 юни 2020 г.


Коронавируси

                       проф. инж. Жеко Ганев, д.т.н. – експерт по електрофизика.


      Известни  са до 02.06.2020 година 7 коронавируса, поразяващи човека:
  • HCoV-229E-Alphacoronavirus, изолиран в средата на 1960 г;
  • HCoV-NL63-Alphacoronavirus, открит в Нидерландия през 2004 година;
  • HCoV-OC43-Betacoronavirus A, изолиран през 1967 година;
  • HCoV-HKU1-Betacoronavirus A,открит в Хонконг през 2005 година;
  • SARS-CoV-Betacoronavirus B, причинител на атипична пневмония, първи случай регистриран през 2002 година;
  • MERS-CoV-Betacoronavirus C, причинител на близкоизточния респираторен синдром през 2015 година;
  • SARS-CoV-2-Betacoronavirus B, отговорен за пандемията Covid 19.
      Източник на коронавирусните инфекции са болни хора  и животни – прилепи, котки, кучета, свине, едър рогат добитък и птици. Възможни пътища за предаване на заразата: въздушно капков, въздушно прахов, фекален, контактен. Заболявоемоста е висока през зимата и ранна пролет. Имунитетът след боледуване е непродължителен и като правило не защитава от реинфекция. Заболелите се диагностират посредством специфични  антитела, проявяващи се в 80 % от хората.

      Коронавирусите за разлика от всички вируси имат сложна несегментирана РНК, състояща се от повече от 20 000 нуклеотиди, кодирани в два репликативни полипротеина   рр1а и рр1аb, от който чрез репликация/транслация се формират непрекъснато копия на РНК на вируса в ендоплазматичния ретикулум и апарата на Голджи. От инфектираните клетки  вирионите се отделят чрез екзоцитоза. След отделянето на варионите от клетката, тя загива.
      При изследването на коронавирусите, говорим за изследвания на нано материя характеризираща се  със структурни елементи с малки размери и с квантова проява. Именно  в  този мащаб природата програмира основните  характеристики  на веществата, явленията и процесите. В тази област няма задоволителни теории, разработени  са  само  първи инструменти за имперични изследвания, няма доказани математически модели, няма богата феноменология. Налице са твърдения, че пространствено-времевото подреждане на молекулите на бета коронавирусите възникникват спонтанно, поради  дифузия в нелинейни среди със силна положителна връзка. Подкрепяйки това твърдение се базирам на предисоционното състояние на молекулите на бета коронавирусите и на парадигмата за динамичния хаос – повърхностни структури с безкраен параметър с ограничена площ,  притежаващи свойство на самоподобност. Така  случайната промяна на енергийното състоянието на средата  следствие разрушаване на защитния озонов слой и отслабване на магнитното поле на Земята, в съчетание със специфични фактори – локални електромагнитни полета ,температура, влажност, химически състав на околната среда, могат да са причина за  промяна на  квантовите връзки на бета коронавирусите водещи до непрекъснати им мутации.
                                                
       















Тези мутации са функция на молекулните дисоциации настъпващи в случай, че енергията на възбуждане  Х превишава сумарната енергия А на колебателните състояния на изолираните фрагменти на бета коронавирусите и в частност  SARS – CoV- 2.                 В пресечната точка на кривата А с кривата  на диссоциативното състояние Б, зона  ∆, настъпва взаимодействие, което предизвиква възбуждането на молекулите на корона вируса от състояние А в състояние Б. В тази зона колебателното състояние на А, представляващо смес от енергийни състояния се транслира в Б. Следователно, състоянието в областта ∆ има склонност към дисоциация, дори ако енергията е много по малка от енергията на дисоциативното състояние на А. Това състояние предизвиква трансформация на   A-T /адеин-тимин/ и  G-C /гуанин-цитозин/ връзки на бета корона вируса, който в бъдеще да доведат до неговата мутация. На основание на горе изложеното, налице е механизъм влияещ се от външни енергийни  и екологични фактори, чрез който в близко време можем да очакваме нови много по мощни в енергийно отношение и структори бета коронавируси. За да се предотврати тази възможност е необходимо да се генерира /естествено или изкуствено/ среда с отрицателни йони които избирателно да въздействат на A-T /адеин-тимин/ и  G-C /гуанин-цитозин/ връзки на бета коронавируса. При това  възможността, бета корона вирусът да разруши вътрешната фосфодиестерна връзка в  молекулата на ДНК на заразен с вируса ще е силно възпрепяствана, като способността му да проникне в клетките на тялото се нарушава и процесът на  размножаване спира.
       Поради това, от особенна важност е  разработването на нови методи за превенция срещу бета коронавируси. Един от тези методи е превръщането на хемоглобинът – специализиран белтък за пренос на газове, в активна квантова система с променящ се фактор на стоящата вълна - възбуждането да превишава затихването. В това състояние и четерите полипептидни вериги на хемоглобина, всяка съдържаща свой хем, независимо от наличието на бета коронавируси ще е с активирани функции, изразяващи се с повишен пренос на кислород, водород и въглероден диоксид. Известно е, че кислородно пренасящата функция на хемоглобина се осъществява от железен йон намиращ се в центъра на хема. Само двувалентният железен йон Fe++  е в състояние да свързва и отдава кислород. Свободния хемоглобин Hb  е дезоксихемоглобин, а свързания с кислород – оксихемоглобин. Оксихемоглобинът следователно не е окислена, а само натоварена с кислород хемоглобинова молекула. При форма на съществуване на кислорода в анионна форма, хемоглобиновата молекула не е неутрална Hb, а е молекула носеща отрицателен заряд  HbO-. Това е съществено различие, при което въглената киселина получена от въглеродния диоксид, чрез ензима карбоанхидроза - ензим съдържащ се в големи количества в еритроцитите не се йонизира до бикарбонатни аниони и протони. Именно тези протони при вирусна инфекция заплашват организма с ацитоза.  Освен това, тези протони са причина за образуване  на хемоглобинкарбамид. Образуването му става в тъканите, където налягането на въглеродния диоксид е високо, а разлаганено му протича в белият дроб, където налягането спада и е налице трайно отлагане на  мраморна пелина.
         От изложеното по горе следва, че при терапия на  инфекции с бета коронавирус трябва да се осигури анионен кислород и да се регулира енергийният баланс чрез внасяне на външна активираща енергия. Това може да стане на база на физиологичен разтвор на база декарбонизирана вода, с пространствена тетраедична структура, със специфичен редокси потенциал, получен чрез насищане с йони на кислорода.
         
      




Няма коментари:

Публикуване на коментар