ЕЛФИ ТЕХ ООД

 Анионно кислородна водна субстанция за превенция на бета корона вируси 

  Автор:   проф.инж.Жеко Ганев, д.т.н.                      

 ОБОСНОВКА  

1.         Озонът - средство за ефективна превенция срещу микроорганизми и вируси.

        Озонът се състои от три кислородни атома, подредени в асиметрична триъгълна структура характеризираща се с ъгъл на върха 116,5^о и равни ядрени разстояния от 1,28 А. Има енергия на свързване – 78 kcal/mol, полярност 0,58, йонизационен потенциал 12,8 eV и електронен афинитет 1,9 – 2,7 eV. Характеризира се с нестабилност и способност за бързо разлагане, с висока окислителна активност. Броят на кислородните атоми, отделени от молекулата на озона към окисленото вещество могат да бъдат един, два или три. В първият случай озонът се разлага с увеличаващ се обем: 2О3–u003 → 302, във втория случай той отдава един кислороден атом на окисленото вещество, като обемът му не се увеличава: О3 – u003 → O2 + O, а в третия случай озонът се присъединява към окислителното вещество при което обемът му се намалява: O3 – u003 и се синтезират три отрицателни кислородни йона /анионен кислород/.

      Първия  случай – при разлагането на молекулата озон се увеличава  обема  кислорода. Прилага се   за първи път от проф. Ото Варбург, два пъти носител на Нобелова награда за медицина, при лечението на онкоболни.

      Втория случай – при разлагането на молекулата озон се получава  атом  и молекула кислород. Има локален ефект и се прилага повече от 100 години за дезинфекция, стерилизация и дезинтоксикация при строго спазване на ограниченията на СЗО за пределна  озонова концентрация от 0,19 р.р.м., в това число и като  мощно средство за глобална борба срещу коронавирусите.

      Третия случай – синтез на три отрицателни кислородни йона от  молекула озон  е със системен ефект, изразяващ се във влияние на метаболизма, на белтъчно-липидните комплекси, на имунно-компетентните клетки, върху реологията и кислородно-транспортните функции на кръвта. Приложим е при  лечение на вирусни инфекции при минимален здравен риск. Установено е, че анионият кислород стимулира процеса на синтез на биологични катализатори, ускоряващи кислородния метаболизъм в човешкия организъм, без нарушаване  на редокс системите в него. Експертите Babior I, Takeuchi J, Ruedli J- Proc Nati Acad Sci USA, твърдят, че анионият  кислород е причина за продуциране на ензими,  избирателно  въздействащи на А – Т /адеин-тимин/ и G – C /гуанин-цитозин/ връзките на коронавирусите. При това възможността, коронавирусът да разруши вътрешната фосфодиестерна връзка в молекулата на ДНК, на заразен с коронавирус е силно възпрепятствана и способността му за проникне в клетките на тялото е нарушена. При това процесът на размножаване на вируса  спира.

       Това може да стане решаващо средство при лечение на заболели от коронавируси, тъй като екзергоничните окислителни реакции не са нищо друго, освен пренос на електрони, въздействащи на:

·         модулацията на имунната система, балансираща нейните противовъзпалителни цитотоксини;

·         увеличаване  производството на RBC /червени кръвни клетки/;

·         подобряване на реологичните свойства на кръвта/;

·         увеличаване синтеза на DGP /церофосфат/, водещо до по голямо освобождаване на кислород;

·         повишаване на ключовият антиоксидантен ензим – супероксид дисмутаза, като се постига редокс клетъчен баланс

      Твърдението, че анионият кислород е част от възможностите човешкият организъм успешно да неутрализира коронавирусната инфекция, се подържа и от редица Европейски изследователски центрове. Те постулират, че основната цел при лечението на вирусни инфекции е „Стимулиране и реактивиране на кислородния метаболизъм, без нарушаване редокс – системите”.

         2. Анионен кислород – получаване и  технология на приложение.

       „Елфи Тех“ ООД е с 30 годишна научно изследователска и приложна дейност в областта на физикохимията, като за този период са създадени множество иновативни уникални технологии за получаване и приложение на анионен кислород.

         Една от тях е за получаване на вода с високо кислородно съдържание и отрицателен редокси потенциал, активно влияеща на метаболизма, имунитета и реологията на кръвта.

         Проведено  е съвместно с лаборатория по експериментална патология към Научно изследователския  институт  „Н.В.Склифосовски“ - Москва, изследване по метод за директна електромиография /ЕМГ/ за установяване на електрическата активност на различни органи на  контролни и инжектирани с такава вода, на  полово зрели плъхове „Вистер“. Записите са получени чрез въвеждане на биполярни иглени електроди в антралната част на стомаха и в зоната на Трейц на дистелната връзка.

         Анализа на тези записи  показва, че вода с високо кислородно съдържание и отрицателен редокси потенциал, получена чрез обработка с анионен кислород, оказва положителния ефект върху метаболизма, подпомагане работата на сърдечния мускул, намаляване дихателната честота и увеличаване приливния обмен. Установява се, координирано повишение на електрическата активност – потенциала на действие на стомашно чревния тракт на третираните плъхове, спрямо контролните, стимулиращо усвояване на гликозата от тъканите и органите, повишаване кислородното насищане на кръвната плазма, намаляване степента на кислородния глад, подобряване на микро циркулацията, ускорен синтез на стероиди влияще на сърдечната дейност.

      Установен е и ефектът върху хора  приемащи  вода с високо кислородно съдаржание и отрицателен редокси потенциал,  изразяващ се в:

–        увеличено насищане на кръвта с кислород;

–        намаляване на пулсовата сърдечна честота;

–        стабилизиране на кръвното налягане;

–        подобряване  на мастната обмяна;

–        стимулиране на имунната система.

      Високото кислородно съдържание и отрицателния редокси потенциал на водата се постига чрез ежекторно насищане с озон, който се трансформира до анионен кислород. Процесът се реализира чрез  адаптивна физико химична модулна система, патент 65991 BG. Системата интегрира центробежен кавитационен сепаратор с периодично действие с напорен филтър със специфична медия, свързан хидравлично към вакуумен кавитационен смесител, съединен с коронарната камера на  генератор за студен електростимулационен синтез на озон. Тази система  е разработена и серийно произвеждана  от „Елфи тех” и е без аналог  по ефективност и енергопотребност. Намира приложение при производството на бутилирана вода от клас „Oxi Water”.

 3.      Коронавирусни инфекции 

       Източник на коронавирусните инфекции са болни хора и животни – прилепи, котки, кучета, свине, едър рогат добитък и птици. Възможни пътища за предаване на заразата: въздушно капков, въздушно прахов, фекален, контактен. Заболявоемоста е висока през зимата и ранна пролет. Имунитетът след боледуване е непродължителен и като правило не защитава от реинфекция. Заболелите се диагностират посредством специфични антитела, проявяващи се в 80 % от хората.

       Коронавирусите за разлика от всички вируси имат сложна несегментирана РНК, състояща се от повече от 20 000 нуклеотиди, кодирани в два репликативни полипротеина рр1а и рр1аb, от който чрез репликация/транслация се формират непрекъснато копия на РНК на вируса в ендоплазматичния ретикулум и апарата на Голджи. От инфектираните клетки вирионите се отделят чрез екзоцитоза. След отделянето на варионите от клетката, тя загива.

      Известни са  седем коронавируса, поразяващи човека:

·         HCoV-229E-Alphacoronavirus, изолиран в средата на 1960 г;

·         HCoV-NL63-Alphacoronavirus, открит в Нидерландия през 2004 година;

·         HCoV-OC43-Betacoronavirus A, изолиран през 1967 година;

·         HCoV-HKU1-Betacoronavirus A,открит в Хонконг през 2005 година;

·         SARS-CoV-Betacoronavirus B, причинител на атипична пневмония, първи случай регистриран през 2002 година;

·         MERS-CoV-Betacoronavirus C, причинител на близкоизточния респираторен синдром през 2015 година;

·         SARS-CoV-2-Betacoronavirus B, отговорен за пандемията Covid 19.

При изследването на коронавирусите, говорим за изследвания на нано материя характеризираща се със структурни елементи с малки размери и с квантова проява. Именно в този мащаб природата програмира основните характеристики на веществата, явленията и процесите. В тази област няма задоволителни теории, разработени са само първи инструменти за имперични изследвания, няма доказани математически модели, няма богата феноменология. Налице са твърдения, че пространствено-времевото подреждане на молекулите на бета коронавирусите възникниква спонтанно, поради дифузия в нелинейни среди със силна положителна връзка. Подкрепяйки това твърдение се базираме на предисоционното състояние на молекулите на бета коронавирусите и на парадигмата за динамичния хаос – повърхностни структури с безкраен параметър с ограничена площ, притежаващи свойство на самоподобност. Така случайната промяна на енергийното състоянието на средата следствие разрушаване на защитния озонов слой, отслабване на земното магнитно поле и слънчевата активност, в съчетание със специфични фактори – локални електромагнитни полета, температура, влажност, химически състав на околната среда, могат да са причина за промяна на квантовите връзки на бета коронавирусите водещи до непрекъснатите им мутации. Тези мутации са функция на молекулните дисоциации настъпващи в случай, че енергията на възбуждане Х превишава сумарната енергия А на колебателните състояния на изолираните фрагменти на бета коронавирусите и в частност SARS – CoV- 2. В пресечната точка на кривата А с кривата на диссоциативното състояние Б, зона Δ, настъпва взаимодействие, което предизвиква възбуждането на молекулите на корона вируса от състояние А в състояние Б. В тази зона колебателното състояние на А, представляващо смес от енергийни състояния се транслира в Б. Следователно, състоянието в областта Δ има склонност към дисоциация, дори ако енергията е много по малка от енергията на дисоциативното състояние на А. Това състояние е възможно да предизвиква трансформация на A-T  и G-C връзките на бета коронавирусите, които   да доведат до  мутации с по мощни енергийни структори.

       Поради това, от особенна важност е разработването на нови методи за превенция срещу бета коронавирусите. Един от тези методи е методът за превръщането на хемоглобинът – специализиран белтък за пренос на газове, в активна квантова система с променящ се фактор на стоящата вълна - възбуждането да превишава затихването. В това състояние и четерите полипептидни вериги на хемоглобина, всяка съдържаща свой хем, независимо от наличието на бета коронавируси ще е с активирани функции, изразяващи се с повишен пренос на кислород, водород и въглероден диоксид. Известно е, че кислородно пренасящата функция на хемоглобина се осъществява от железен йон намиращ се в центъра на хема. Само двувалентният железен йон Fe++ е в състояние да свързва и отдава кислород. Свободния хемоглобин Hb е дезоксихемоглобин, а свързания с кислород – оксихемоглобин. Оксихемоглобинът следователно не е окислена, а само натоварена с кислород хемоглобинова молекула. При форма на съществуване на кислорода в анионна форма, хемоглобиновата молекула не е неутрална Hb, а е молекула носеща отрицателен заряд HbO-. Това е съществено различие, при което въглената киселина получена от въглеродния диоксид, чрез ензима карбоанхидроза - ензим съдържащ се в големи количества в еритроцитите не се йонизира до бикарбонатни аниони и протони. Именно тези протони при вирусна инфекция заплашват организма с ацитоза. Освен това, тези протони са причина за образуване на хемоглобинкарбамид. Образуването му става в тъканите, където налягането на въглеродния диоксид е високо, а разлаганено му протича в белият дроб, където налягането спада и е налице трайно отлагане на мраморна пелина.

      От изложеното по горе следва, че при терапия на инфекции с бета коронавирус трябва да се осигури анионен кислород и да се регулира енергийният баланс чрез внасяне на външна активираща енергия. Това може да стане на база медицински  концетратор на анионен кислород за получаване на  физиологичен разтвор  с отрицателен редокси потенциал.